Напоследък се замислям за тънката линия между упоритостта и ината.
Когато човек силно желае нещо, не спира да мисли за това, но все не го постига, трябва ли да продължи да упорства или да се откаже? Как да разбера дали си заслужава да заприличам на магаре или по-добре да спра и да запазя достойнство (или каквото е останало от него)?
Интересно как обществото оценява личните битки. Ако след години борба някой е постигнал мечтата си, независимо от болката, лишенията и ред други загуби, той е герой! Не се е отказал! Вземете пример от него! Но води ли още борбата е инат, глупав оптимист, утопист... Всички освен него вижат ясно колко непостижима е мечтата му.
Кои битки да избирам? Как да оценя шансовете си за успех? Критерии? Наръчник? Съвет?...
Na purvo mjasto ne bih se interesuvala ot mnenieto na obshtestvoto. Zashtoto ne tova e celta na sobstvenata mechtata. Kakto i v krajna smetka rezultata ne e vajen, a samoto dostigane/ili syotvetno nedostigane/ do nego. Dali si mechtatel, inat ili geroi njama nikakvo znachenie. Vajnoto e da jiveesh stanovishteto si, a ne prosto da go tvardish. Taka ili inache jivota e prekaleno kratak, za da se obvinjavash, che si tova koeto si. Njamam savet, zashtoto ne smiatam, che sam dostatachno izrastnala, za da savetvam tochno teb :-) No bih mogla da kaja, che pravish naj-dobroto na koeto si sposobna i dori tova da e greshno, to si e tvoiata greshka ot koiato samo ti mojesh da se nauchish... (izviniavam se che njamam kirilica v momenta)
ОтговорИзтриванеНа първо място мисля, че си права (за целта на мечтата)! Харесва ми това за пътя - крайната спирка е една и съща, важното е как ще живеем, докато стигнем до там, нали? Аз съм това, което съм - променяща се с всяко нещо, което изживявам. Горда съм, че ме приемаш каквато съм си :)
ОтговорИзтриване