празната възглавница

    Поглеждам часовника – 6,08. Будна съм вече почти от час. Не заради алармата на телефона. Заради камбаната в сърцето. Онази, най-старата на света, която кънти, когато нещо е умряло. Още една част от сърцето ми... безвъзвратно унищожена, но носеща постоянна болка. 
   Не мога да стана от леглото. Там ме държи най-хубавото нещо – дъщеря ми. Гушнала се е в мен и спи спокойно с цялата си невинност. Протяга ръчичка и я увива около врата ми. А аз си мисля защо вместо да се наслаждавам на това, будувам с мисълта, че няма друга ръка, която да гушне мен и друг врат, около който аз да увия ръка. 
   Първо се замислям за ценностите. Не, не е това. После за даденостите. И това не е. Приоритети, светоглед? Тц! Сещам се дори за пирамидата на потребностите. Сигурно има поне 5 теории и начина да се обясни поредната ми безсънна нощ. Вероятно дори са повече. 
   Не мисля, че е алчност да имаш неща, които милиони хора по света нямат и пак да копнееш за нещо. Благодарна съм, че не пиша тези редове от някоя болница. Благодарна съм, че дори имам въможността да ги пиша. Защото мога да чета, защото имам ток и компютър, интернет дори. Не съм свита в кашон на някоя гара. Имам и хладилник, с храна в него. Поглеждам тревожно часовника, защото ще закъснея за работа. Да и това имам. А до мен сладко се протяга мечтата, за която се борих 6 години. Какво повече искам ли? И аз си зададох този въпрос. За пореден път. 
   Има ли аспекти в живота ни, които ако са оплескани се чувстваме зле? Универсални ли са? Защо не можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на това, което имаме, без да мислим за това, което ни липсва? 
   Признавам си, че ми е трудно да преценя в каква степен приемам някои неща за даденост и доколко това влияе на везните ми. Знам обаче какво ги вади от равновесие и едно от тях е усещането за любов. Когато то е подложено на съмнение, сякаш всичко в мен се срива. Опитвам да компенсирам с работа, с творчество, с ежедневни занимания, които да отвличат вниманието ми и да запълват времето ми. Обръщам се към приятелите си, прегръщам дъщеря си, но вечер, когато заспивам сама и се събуждам пак така... е тогава е най-трудно. 
   Със сигурност празната възглавница е въпрос на мой избор. Между какво е трябвало да избирам обаче е значителен фактор. Това уви не прави усещането по-приятно. 
   Иска ми се да завърша тези мисли с някой позитивен апел или с крилата фраза, но нищо не ми се струва подходящо. Затова просто ще кажа – ето какво ме държа будна... и тази нощ.

Съветите на Софи III

Инатът или как да постигнем всичко, което искаме

    Чувала съм мама да казва, че поставянето на цели и постигането им било нещо важно. Аз съм още малка и затова и целите ми са малки - да се повозя на любимата въртележка, да получа онази страхотна кукла, която видях в магазина, да си хапна шоколад, да си легна по-късно... ей такива неща.
   Ето как постигам всичко това:
   * Винаги първо опитвам "с добро". Това е обратното на "насила". Мама все повтаря, че така било за предпочитане. Не мога да не се съглася. Усмивки и мили очи - така правя аз.
   * Ако не се получи, започвам да се моля и да се пазаря. Това не знам какво означава, но мама не го одобрява, защото когато й кажа "моля те, само още веднъж", тя казва: "не се пазари!" Все пак не пречи да опиташ, може и да се съгласи да те пусне на въртележката, ако си хапнеш кремчето или се съгласиш на друго "важно и полезно нещо".
   * В повечето случаи обаче, мама казва: "НЕ". Тук е моментът да не се откажеш! Настоявай! Повтаряй, искай пак!
   * Започни да правиш всичко, което дразни мама. Дърпай я за крачола, викай, хлипай, реви, тропай с крак, легни демонстративно на земята (внимавай да не е в някоя локва, защото тогава ще я вбесиш и ще загубиш битката, заради новото провинение, а и е неприятно да си мокър и да те преобличат на улицата). Идеята е да я накараш да ти каже: "Добре, айде, само престани!"
   * Воала! Целта е постигната! Не забравяй, че това е битка, в която по-търпеливият печели. Всеки отказ на мама от първоначалното "не" е доказателство, че може тя първа да се предаде.
   Допълнителни трикове:
   * Добре е да се отказаваш от време на време от спора, за да не накараш мама да предприеме по-крайни мерки. Не забравяй, че все пак родителите имат повече търпение от нас, а и знаят някои трикове. Ако се опитат да те разсеят с нещо друго интересно, не забравяй по-късно пак да опиташ. Интересното е, че те решават, че е голяма работа дето не си забравил и понякога дори поощряват това качество като ти позволяват исканото като награда.
   * Поискай първо нещо друго, което знаеш, че мама ще ти откаже. След това второ и тогава това, което най-силно желаеш. Има голяма вероятност мама да се притесни, че все ти отказва и най-накрая да ти разреши да постигнеш набелязаната първоначално цел.
   И така - това е моят скромен опит. Утре имам уговорка да обменим още идеи с едно по-голямо и печено момиче на нашата детска площадка. Тя сигурно има повече опит - все пак е на 5 години!

 

5 причини, поради които детето в мен обича Коледа, макар вече да не вярва в добрия старец

   Коледа наближава. Календарът ми не мисли така, но щандовете в магазините усърно ме подсещат, че е време да се замисля над декорацията на дома и избора на подаръци.
   И макар вече да знам, че не добрият белобрад старец пуска подаръците през комина, детето в мен се вълнува много по това време на годината. Ето защо:
   Подаръците
   Не познавам човек, който не обича подаръци. Може би такива са просто хората около мен... и аз не правя изключение! Признавам си, че дори ми доставя по-голямо удоволствие да избирам и подарявам, отколкото да получавам. Да видиш усмивката на любим човек, след като разопакова изненадата ти е нещо неповторимо!
   Украсата
    Е, не е ли по-красив градът, когато е облян в светлини и цветове? Аз лично никога не бързам да сваля украсата след празниците. Почти всяка година оставям част от нея до края на януари. Дори ми се иска целогодишно да виси някъде у дома поне един гирлянд с лампички. Ей така, да ми е светло всеки ден.
   Семейните събирания
   В забързаното ежедневие (това направо си стана устойчиво словосъчетание) все по-рядко успяваме да отделим време не само за приятелите, но и за семейството си. Чудесен повод да се съберем, да си поговорим, да прекараме време заедно.
   Приповдигнатото настроение
   Дали е коледен дух или радост, че предстоят почивни дни,  повечето хора определено са някак по-усмихнати с наближаването на Коледа. Може и да е временно, но малко оптимизъм никога не вреди. А и без това напоследък в страната ни липсват поводи за това.
   Ароматът на портокали и канела
   Няма как да не спомена и слабостта си към всичко, което гали сетивата ми. Не само очите и сърцето ми се пълнят с ухание от красотата наоколо и веселото настроение. Ароматите на Коледа ми създават усещането за уют и топлина. Портокали, мандарини, канела, мед, свещи, огън в камината... ммм обичам да ми мирише така!
   И аз като децата си казвам - ехаааааааааа, Коледа наближавааа!