Скоро мой приятел, на когото предстои да стане баща, ме попита кое според мен е най-важното нещо, което трябва да прави като родител. Отговорих му: "Винаги бъди сигурен, че дететото ти е убедено, че го обичаш и моля те, като приятел, родител и педагог, всеки ден му отделяй поне един час внимание."
Живеем в свят, в който от жизнено важно значение е да си самостоятелен. Живеем във време на отчуждение и електронна комуникация. Живеем в стресирано ежедневие и нямаме време за нищо друго, освен за работа. И някакси с времето, ние възрастните сме се адаптирали към това (в една или друга степен). Но детето има потребност да усеща любов и закрила. А това не става като сложим в креватчето му плюшено мече с надпис "I Love You"!
Човекът по природа е социално животно. "Нищо ново", ще си промърморите вие... "То пък един социум... Всички напоследък са изперкали!", ще добавите вече по-разпалено. Всички ние имаме нужда от личен контакт с други човешки същества. Макар да сме посвикнали с отчужението и дори преднамерено да го търсим. Но то ни липсва и всеки от нас го търси или компенсира по свой начин. Обаче всичко това има вкус на соево кюфте! Имитация. Заместител.
Преди няколко дена се подложих на 7-часово пътуване с автобус. Осем години редовно пътувах между Пловдив и Варна и не помня да е имало случай, в който да не се запозная с някого и да си говорим през голяма част от времето. Хората сякаш само чакат повод да започнат разговор и веднъж преодоляли дистанцията на тишината, показват колко много им е липсвало това. Сякаш са мълчали с векове! Попитайте някого в метрото на коя спирка трябва да слезнете, за да стигнете до НДК и уверявам ви, ще си поговорите с човека до вас поне до следващата метростанция. Преди няколко дена пътувах пак до Варна. В автобуса разговаряха само хората, които пътуваха с вече познат спътник. Другите четяха, слушаха музика, ровеха си из телефоните или просто зяпаха през прозореца. Едва дочакаха автобусът да спре за почивка и залепиха по един мобилен телефон за ухото си. Аз също направих така... И си спомних с носталгия пътуванията с влак. Един да заговори в купето и всички други се включват на принципа на доминото. Веднъж дори завършихме пътуването с каре белот. А никой не понаваше никого преди това.
Но да се върнем на децата. Те не се раждат с усвоени модели на заместващо общуване. Преди месец срещнах майката на бивш мой ученик. Потресе ме споделеното от нея през сълзи: "Г-жо Димитрова, вече общувам само с гърба на сина ми! Сяда на компютъра и не става от там. Дори не се обръща. Ама какво да направя?! Поне съм спокойна, че знам къде е и не се притеснявам дали не пие в някоя градинка или не взима наркотици..." Уважаема г-жо Х, замислете се, докато синът Ви растеше, колко пъти дойде при Вас, а Вие го отпратихте с така травиалното "Сега съм заета" или още по-грубото "Върви да си играеш и не ме занимавай с глупости!" Децата са адаптивни - бързо разбират, че възрастните са заети с "важни" неща и трябва сами да се оправят.
Мили родители, не бъркайте самостоятелността със самосправянето! Не се учудвайте ако детето ви не споделя с вас, когато достигне възраст, в която вие се тревожите какво се случва с личния му живот. Тогава почти винаги е вече късно. Общувайте с детето си! На всяко ниво и във всяка дейност. И не чакайте то да има способността "да води смислен разговор". Защото всичко, което му се случва още от самото раждане Е смислено за него. Не се притеснявайте, че ще го задушите с вниманието си. В нашето ежедневие това е напрактика вече невъзможно.
Детето има нужда от общуване и най-вече от вашето внимание. От вашето АКТИВНО внимание. Така то ще се почувства сигурно, обичано и прието от вас - значимия друг. Нека възпитаме у бъдещото поколение способността да общува и споделя, а не да се криe зад nickname или да живее в паралелна виртуална реалност.
Не се заблуждавайте, че консумирате месо, похапвайки соево кюфте. И не се учудвайте, че след това ще усещате подуване и неприятен послевкус.
Абсолютно съм съгласна, единственото важно нещо в комуникацията с децата е безкористната връзка със сърцето. А не в 2 часа през нощта след дълъг и напреднат ден, след няколко бирички за "разпускане" фразата: "Стани тате, татко ще ти обръща 1 час внимание!" Или още по зле с глава препълнена с проблеми, които дори не ни позволяват да се свържем с истинската и чиста любов във сърцето си. Децата усещат всяка наща емоция и са готови да ни приемат такива каквито сме, с всичките ни неволи и терзания, само ако сме самите себе си. С децата не може да се играе на "Маскен бал" - те виждат какво стои зад всяка маска :-)
ОтговорИзтриване