съветите на Софи II

отучването от памперс - как да се позабавляваш за сметка на мама

   Лято е. Наближава вторият ти рожен ден. Другите мами вече са посъветвали твоята да се опита да те отучи от памперса. Ето с какви номерца ти предлагам да поддържаш добрата й форма и в същото време да се отървеш от тази спарваща гадост, която все ти опасват около дупето. Най-накрая малко въздух и свобода!
   * използвай гърнето за столче, когато ти скимне - мама ще очаква да го напълниш, ще се радва, че го използваш (макар и не по предназначение) и ще ти обръща повече внимание;
   * понякога казвай "пи-пи", "чиш"  или каквато друга кодова дума ти е предложила мама, дори да не ти се пишка. Тя ще припка радостно да носи гърнето и ще зареже поне за малко скучните си занимания;
   * изпикай се точно ДО гърнето. Ако мама започне да се кара, кажи невинно "опааа". Тя ще си помисли, че просто не си го уцелил и може да ти се размине;
   * ако мама започне прекалено много да се радва, че вече сядаш и използваш гърнето по предназначение, стани от него леко непохватно, побутвайки го с краче. Тук отново можете да използваш "опааа"-то;
   * много е забавно да видиш  и как се променя щастливото изражение на мама, пляскайки ти одобрително, че вече сам ползваш гърнето, когато станеш и се опиташ да го вдигнеш и понесеш към банята;
   * използвай въображението си - гърнето може да се използва като количка за бутане, кутия за складиране на играчки, шапка, столче...
   * ако мама ти слага гащички, вместо памперс, имаш два варианта:
      сядай на гърнето без да ги сваляш и се надявай чистите бройки да свършат бързо;
      когато си с гащи, пикай в тях, а когато не - използвай гърнето. Мама ще реши, че гащите те заблуждават и пречат на целта и ще спре да ти ги слага;
   * качи се нависоко, например на стол. Така ще опръскаш по-голяма площ;
   * ако мама все забравя да почисти столчето ти за хранене, използвай него за гърне. Гаранция, че ще го измие старателно. Този трик може да се използва за всяко друго място, което мама по една или друга причина е занемарила;
   * скрий гърнето в другата стая или под леглото, отиди при мама и недвусмислено й покажи, че не можеш да стискаш повече. Реакцията й е особено забавна, ако заподозре, че нуждата ти е "голяма";
   * имам за споделяне и още номера, но не те съветвам да ги правиш, ако поне малко обичаш мама...
   Не на последно място, не забравяй от време на време да показваш, че си усвоил дресировката, за да не обезсърчиш опитите на мама и да имаш поле за действие.

предай нататък

   Днес, в деня на човечността, си спомних отново за филма Pay It Forward. На пръв поглед типична холивудска сълзлива продукция, ама не.  Не само заради тъжния край. А заради идеята, че ако всеки един от нас помогне на други трима, а всеки от тях на други трима... светът ще стане по-добър!
   Простичко, нали? Ами така е с всички детски идеи. Изчистени са от условности и предубеждения, с каквито ние възрастните обиновено осакатяваме всяка брилянтна хрумка.
   В София петима младежи, нарекли себе си "No limit", купиха хранителни продукти и ги раздадоха на бездомните, които срещат по улиците. Изуми ме обаче не толкова самият акт на милосърдие. Не че е малък. Впечатли ме причините, които момчетата изтъкнаха за постъпката си. "Правя го, защото има много хора, които са в нужда. Също така, го правя и за да мога да накарам другите на нашата възраст, даже и по-големи, да направят същото. Както ние бяхме подстрекани, така да се каже, от един клип на едни тийнейджъри от Америка. Ние се трогнахме от техния клип и решихме да направим същото и по този начин да направим нещо като верижна реация. И да стане така да се разраства доброто.", "Защото чувството да дариш усмивка е уникално, няма такова второ!", "За да събудим доброто в останалите..." Повтарям - това са момчета едва на 15 - 17 години.
   Не съм сигурна дали те осъзнават, че така няма да променят трайно живота на хората, на които помагат. Но не съм и сигурна, че попадат под това заблуждение. Чуйте отново причините, които изтъкват за постъпката си.
   Важна е частицата добро. Тя остава. Дори понякога само като спомен. Тя продължава да живее завинаги - като жест, като вяра в доброто, като символ на надеждата. Защото жестовете на човечност имат различни измерения, както за даряващя, така и за получаващия. И те МОГАТ да доведат до промяна. Защото доброто е заразно и се предава само от човек на човек.
   Не е нужно да ви говоря за дарителски кампании, нито за алтруизма като понятие. Безсмислено е да ви убеждавам във висшата степен на хуманност на донорството. Няма да ви подканвам да се присъдините към акцията на момчетата или да изпратите
sms на нуждаещ се от животоспасяваша операция...
   Защото ако вие не го почувствате отвътре, думите отвън остават празни.
   Ако ви е нужна причина, потърсете я. Или "предайте нататък" просто, защото някой някога е направил добро на вас.