Моите 5 закона като родител

1. Обичай го
Независимо дали е твое генетично продължение или е осиновено, припознато или дори временно "твое" Дете - най-важното е да го обичаш! Ама не просто да го твърдиш, а да го чувстваш дълбоко в сърцето си. Толкова сигурно, че когато го погледнеш, дори в това време да му викаш, то - Детето да е сигурно, че го обичаш. Такова каквото е! Не защото носи щестици, има очарователни букли или е преминало кастинга на "България търси таланти", а въпреки дребните си недостатъци, белите и тройката по Музика.
Да го обичаш означава и да го уважаваш. Детето, колкото и да е малко, е личност. И като такава трябва да бъде уважавано, прието в цялата си същност. Само така то ще расте уверено и спокойно.
2. Вярвай му
Ако Детето ти те лъже, то е защото ти няма доверие, че ще приемеш истината му. Покажи му доверието си, иградете заедно взаимно такова. Детето трябва да знае, че има на кого да се довери не само когато има проблем, но и когато е в плен на чувствата си или дори мислите си. То ще има нужда да споделя и радости и неволи. Бъди до него!
3. Грижи се за него
Не, не го обгрижвай до дълбоки старини. Дори не и до плитки младини. Даже най-добре го научи да няма нужда от теб. Но това най-лесно и пълноценно ще стане, ако е уверено, че си зад него "когато" и "въпреки". То не ти принадлежи, не е играчка, нито приятел, длъжен да е до теб до гроб. Детето е душа, оставена ти за съхранение. Ти трябва да му помагаш, докато укрепне и поеме по своя път. Нека знае, че там някъде те има.
4. Прояви търпение
Детето сякаш идва от друг свят и има нужда от адаптация. Не само физическа. Ти си този, който бавно и полека ще му подаде ръка и ще го научи да живее в нашия свят, живота на възрастните. Това ще стане постепенно, затова по-добре прояви търпение в процеса на неговото израстване. Не му повтаряй нито "чакай", нито "побързай", защото Детето не живее с твоето темпо и често ритъмът ви ще се разминава... докато осъзнаете, че всеки има свой собствен танц.
5. Играй
Влез в света на Детето, покажи му, че се интересуваш от него, преживяванията му, мислите, чувствата, дори интересите му. Обедини двата свята - на Детето и на възрастния, за да не се чувства то изолирано и чуждо от всичко твое. Така то ще пожелае да порасне и бъде родител като теб, а ти, опознавайки го, не само ще го разбереш, но и ще го обикнеш още повече. Ако повече от това въобще е възможно.

Вратът не е шия

   В живота на една жена детето НЕ замества мъжа!
   Моля, спрете да ми повтаряте: "Не си сама, имаш прекрасно дете! Знаеш ли колко жени мечтаят за това?!" Да, знам! Знам и колко хора мечтаят да имат покрив над главите си и колко просто да могат да ходят... Да, благодарна съм, че до мен сладко спи едно чудо на природата. Но моля ви, въобще не е същото! Ама хич!
   Има аспекти в живота, които не могат да бъдат заменяни. Да споделяш с приятелите си не е същото като да си близък с родителите си, любовникът не замества нито най-добрия приятел, нито спътника в живота и все така нататък и така нататък...
   Кога животът ми стана толкова объркан?... Години наред мечтах за дете, а през това време погубих брака си. Сега имам това, за което бленувах, но не е същото... В неделя сутрин ми се иска да правя палачинки, мляко с какао и кафе за двама, а не само за мен... Просто не е същото... Почивният слънчев ден с детето в парка  ... не е същият, когато приседна сама на пейката, докато то играе... не е! Вие така ли си представяте своя живот? Аз не.
   Сега, когато тъкмо започнах да подреждам парчетата на своя едно по едно, осъзнах, че е твърде вероятно мястото на едно от най-съществените да си остане празно... Докато бях млада и що-годе привлекателна, не успях да намеря човекът, с когото да съм в хармония. Какви са шансовете да го направя сега..., завъртяна в кръга работа на няколко места, битовизъм, задължения от всякакво естество и... грижи за детето. Да, детето. Най-ценното. Най-важното. Не, не е проблем, че няма кой да го гледа, за да излезна на среща... защото никой не ме кани на такава...
   Започнах да звуча самосъжалително, нали? Ами, признавам си - силна съм, справям се сама, имам и роднини, и приятели, но ми липсва мъжката прегръка, липсват ми боксерките под леглото, липсва ми третата четка за зъби.
   И няма какво да ги замени.
   Няма.