Да! Различни
са! Моето дете е различно! То е специално!
Тези, които са
виждали дъщеря ми, знаят, че е специална! Тя е винаги усмихната. Тя е щастлива.
Тя е лъчезарна. Тя е любознателна. Тя е енергична. Тя е здрава. Тя е красива. Тя
обича да общува дори с непознати. Тя обича да се гушка. Да говори. Да се премята
и да смуче палеца на десния си крак. А е все още само на 6 месеца.
И как няма да е
щастлива? Тя е толкова обичана! Не само от мама и тати, но и от всички роднини
и приятели, които дълги години я очакваха. Тя донесе неописуемо щастие и
напълни сърцата ни с безусловна любов. Няма как да не е щастлива, няма как да
не е специална. И нека това я прави различна. Нека!
Сигурна съм, че
нямаше да я обичам по-малко, ако бях забременяла естествено. Но съм сигурна и в
друго.
Годините,
изпълнени с очакване, трудности, надежда, борба, сълзи и трепети ме промениха.
Годините, през които разбрах колко ме поддържат близките и приятелите ми.
Годините, през които срещнах нови приятели – сестри и братя по битка. Годините,
в които разбрах, че има лекари, посветили живота си да помагат за постигането
на чудо. Срещнах доктори, които ми показаха, че да отидеш на лекар не е нещо
лошо, а напротив! Срещнах акушерки, които се държаха с мен като с приятел, на когото помагат, а
не като с поредния пациент! (Благодаря на екипа на ЦРЗ „Надежда”!). Прекарах
часове в четене на интересни книги, чакайки ред в една клиника, която прилича
повече на дом, отколкото на болнично заведение. Наслаждавах се на своята
бременност и цъфтях от щастие цели 9 месеца! Запознах
се с хора, страдащи, но силни, изпълнени с надежда и желание да станат
родители. Хора, които убедена съм, също като мен, дори за миг няма да забравят
колко ценна е детската усмивка.
Сега, когато се
обърна назад, си спомням за тези години като период, през който пътят ми се пресече
с този на Хора с големи сърца, непримирими и борещи се за щастие – своето и
това на другите. Време, в което срещнах съдби, които ме разплакаха, но и Сила и
Вяра, че Животът е красив и има Надежда за Любов и Щастие. Време, в което
израснах и станах по-силна. Всичко това със сигурност ме направи по-добър
родител!
Не, не
съжалявам, че ми се случи всичко това!
Не, не крия, че
детето ми е заченато Ин витро!
Да, то е
специално и различно!
То е съвършено!
Благодаря на
всички, които са част от тази история!
От щастливата
майка на София Димитрова