Не трябвало да вярвам в приказки... реалният живот не бил сюжет на холивудска продукция... да съм махнела розовите очила...
Реалност... мда, живеем в неуредена държава и се справяме не с помощта
на институциите, а въпреки тях. Ежедневието ни е стрес, стрес, стрес, но
нима прескочихме поредния празник или повод да се посмеем? Борим се с
агресия, екологични катастрофи, неизлечими болести и постигаме мечти!
Да, живеем всяка секунда и НЕ пропадаме!
Да си махна розовите
очила! Защо? Именно те ми помагат да продължа! От дете съм мечтателка и
макар и не велики, постигам копнежите си един по един... Познавате
дъщеря ми, нали? Да не би да я има, защото спрях да вярвам? Напротив!
Защо тогава да престана да мечтая, че ще срещна човек, който ще ме
погледне и ще си каже: "Няма да позволя тя да плаче! Нито от болка, нито
от безсилие." Защо да не вярвам, че съществуват принцове, които обичат
своите принцеси? И дори да са на изчезване, защо да не вярвам, че са
способни на това? Можем значи да се справяме ежедневно с помията, в
която газим, да преодоляваме планини, но не можем да се борим за човека,
с когото споделяме живота си?... Разбира се, че имаме силата. Липсва ни
желанието! Всички били станали егоисти. Всички... това понятие вероятно
обхваща... всички?
Ако се чувствате добре, погледнете човека до
себе си. Той е причината. Може да ви се струва, че не е направил това,
което ви ощастливява, но замисляли ли сте се, че комфортът да не се
чувствате обиден, тъжен, самотен... ви е осигурен точно от този човек?
Та казвате, трудно е да поставиш другия пред себе си... Непосилно е в
мелачката на ежедневието да не си егоист... Човек се раждал и умирал
сам... Мога дълго да продължа в тази посока. Истината е, че малките
камъчета обръщат колата, но и малките жестове галят душата. Не е
необходимо да ни сваляте звезди! Просто не правете това, което ни кара
да плачем... Не ни наранявайте... Не ни позволявайте да се чувстваме
самотни...
Не е вярно, че човек се ражда сам! Аз бях до дъщеря си,
когато се появи на бял свят. Баща й също. И така, както години наред
вярвах, че един ден ще я прегърна, така ще продължавам да вярвам, че
някой ден ще бъда принцеса... в очите на някого!
