Днес бях на гости на моя много скъпа приятелка и двете й прекрасни дъщери. Насред веселата игра едната от тях изпадна в неистов рев. Днес беше за играчка, преди няколко дена, защото искаше сладолед. Конкретната причина е без значение.
Удиви ме следното - това малко 4-годишно дете, повече от 30 минути плака, вика, тропа и въобще използва целия си арсенал, за да покаже колко много настоява да постигне своето. Замислих се, кога и защо губим търпението и увереността да отстояваме желанията си? Това не е първото дете, което изявява такова постоянство и последователност. Моята дъщеря проявява същата упоритост. Както и май повечето деца под 6-7 години, които познавам.
Ние възрастните ли успяваме да пречупим този непоколебим устрем или времето и ситуациите ни показват, че не можем да постигнем всичко, което поискаме? Какво стопява увереността ни и скъсява упоритостта ни?
Казвам ви - децата притежават завидни качества! Като родител поемам отговорността да направя всичко по силите си, да не ги променям, а да се опитам да ги канализирам в креативна, вместо в деструктивна посока.
Защото ние хората нямаме добри и лоши черти. Имаме навика да ги използваме с различна стратегия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар