Обичам да прехвърлям по
някоя мъдра мисъл за живота поне веднъж дневно. Все едно да си погледна
късметчето към кафето. Интересно как доста често прочитам точно, ама точно
това, което ме засяга в момента.
Една такава мисъл вчера ми пасна като направена по поръчка обувка: «Когато вземаш решение за живота си, използвай
принципа за новите обувки - другите могат да кажат как ти стоят, но само ти
знаеш дали са ти удобни!» Почувствах някакво облекчение, че не само аз
тихичко си казвам «Ето така трябва да правя!»
Замислих се колко често постъпвам пряко «разумното» решение и как близките
ми хора вече служебно казват: «Знам, че няма да ме послушаш и ще постъпиш както
си решила, но все пак..» Няма все пак! Не разбрахте ли? Правилни и грешни
решения има само принципно. И да, принципите са нещо важно, хубаво и полезно,
но животът не е математика и изключенията често са повече от правилото. Няма
две идентични ситуации, няма две еднакви души, какво остава да има идентична
комбинация от такива.
Затова заявявам отново – дори някой да иска и успее да обуе моите обувки,
пак няма да усети какво и къде точно ми убива, нито да му доставят същото
комфортно усещане, както на мен.
Изпитвам жал към хората, които стъпват «като в паници» или едва крачат от
мазоли, но не сменят обувките си, само защото «трябва да са с тези»! Но пък
всеки сам е отговорен за решенията, които взима и винаги сам си носи
последствията от тях. А това на какво да позовем преценката си също е решение.
Аз решавам да си нося удобните обувки!
