Хубаво е, когато заспиш за по-дълго, някой да те събуди.
За мен това направи Слънцето. Нали се сещате - топло погалва бузките, погъделичква нослето и предизвестява новия ден. Новото начало. То не го направи нарочно, просто Слънцето си е такова - свети и топли. Благодаря му, че изгря и над мен. Това промени всичко!
Сега съм изпълнена с енергия и виждам Света по-ясно - като в слънчев ден. Живея и дишам с жажда и апетит. И се наслаждавам на всичко ново, което денят ми поднася.
Веднъж полетяла обаче, подобно на Икар, аз исках да се приближа до Слънцето още и още. И съдбата ми беше същата - изпепели ме! Падайки надолу горях и плаках... Докато накрая съвсем се стопих и тупнах на земята.
Но аз съм истински сървайвър. Феникс един вид. И тук на поляната, сред своите приятели - тревата и цветята, научих, че всеки има свое място в природата и от него зависи дали ще се наслаждава или ще се стреми към недостижимото.
Аз пак ще летя, защото вече знам, че имам крила. И ще се усмихвам, защото цветята около мен са уханни.
А то, Слънцето, ще продължи да си грее, но все там - далече от моята планета...
Но пък нали вече съм будна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар