кафето на една майка

От година и осем месеца аз не използвам алармата на телефона си. Защото се събуждам по най-хубавия начин – с дъщеря си. Всяка сутрин пълна догоре с енергия и ентусиазъм да посрещне новия ден! Честно, не знам как я генерира и дали няма начин да започне да я използва поне малко по-късно... но това е тя – малкият изследовател, жаден за живот!

След сутрешните ритуали в банята идва и моят ред да заредя батериите... с чаша живителна течност. Това отдавна обаче не случва по метода „да-седна-да-си-изпия-кафето”.

Навикът да излизаме всеки ден навън се създаде някак си естествено. Първоначално аз самата изпитвах нуждата да се измъкна от въртележката „памперс-кърмене-приспиване”, а и смятах, че детето е добре да подиша свеж въдух, бил той и зимен.

И така, първите месеци пиенето на кафе се оказа още по-голям кеф, щом малкото ангелче заспи блажено в количката, а аз подвия крак в компанията на приятелка или хубава книга.

Скоро обаче, да лежи по гръб и да гледа облаците се оказа недостатъчно за нарастващите интереси на дъщеря ми. С идването на пролетта дойде и желанието й да се навдига, да пипа, мачка и придърпва каквото има около себе си. Да оглежда разлистващите се дървета и общо взето всичко, което се движи и/ или издава звук. Все по-често замествах количката със слинг и кафепиенето стана домашно.

Невероятно е колко много започваш да се наслаждаша на нещо, което обичаш, но не можеш да си позволиш, когато ти се прииска. С овладяване на сядането и пролазването на малката ми изследователка, престоят вкъщи се превърна в обща игра, а разходките в поход. Опитах да пия кафе в крачка, но резултатът беше кафеви петна по мен и количката много, удоволствие – никакво.

А когато дъщеря ми проходи... свободното ми време буквално се занули и го изполвах предимно за нещо по-практично, като например да оправям щетите от неспирното й любопитство. Разните там домакински прозаичности вършех, вечер след като тя заминеше за страната на сънищата. О, какво блаженство беше да заспи навън, а аз да приседна на сянка... и да пия кафе на спокойствие!

Звуча ли ви вече като пристрастена? Чашата не беше задължително да е пълна с кафе, важен беше ритуалът – един вид медитация!