сряда, 8 януари 2014 г.

Вратът не е шия

   В живота на една жена детето НЕ замества мъжа!
   Моля, спрете да ми повтаряте: "Не си сама, имаш прекрасно дете! Знаеш ли колко жени мечтаят за това?!" Да, знам! Знам и колко хора мечтаят да имат покрив над главите си и колко просто да могат да ходят... Да, благодарна съм, че до мен сладко спи едно чудо на природата. Но моля ви, въобще не е същото! Ама хич!
   Има аспекти в живота, които не могат да бъдат заменяни. Да споделяш с приятелите си не е същото като да си близък с родителите си, любовникът не замества нито най-добрия приятел, нито спътника в живота и все така нататък и така нататък...
   Кога животът ми стана толкова объркан?... Години наред мечтах за дете, а през това време погубих брака си. Сега имам това, за което бленувах, но не е същото... В неделя сутрин ми се иска да правя палачинки, мляко с какао и кафе за двама, а не само за мен... Просто не е същото... Почивният слънчев ден с детето в парка  ... не е същият, когато приседна сама на пейката, докато то играе... не е! Вие така ли си представяте своя живот? Аз не.
   Сега, когато тъкмо започнах да подреждам парчетата на своя едно по едно, осъзнах, че е твърде вероятно мястото на едно от най-съществените да си остане празно... Докато бях млада и що-годе привлекателна, не успях да намеря човекът, с когото да съм в хармония. Какви са шансовете да го направя сега..., завъртяна в кръга работа на няколко места, битовизъм, задължения от всякакво естество и... грижи за детето. Да, детето. Най-ценното. Най-важното. Не, не е проблем, че няма кой да го гледа, за да излезна на среща... защото никой не ме кани на такава...
   Започнах да звуча самосъжалително, нали? Ами, признавам си - силна съм, справям се сама, имам и роднини, и приятели, но ми липсва мъжката прегръка, липсват ми боксерките под леглото, липсва ми третата четка за зъби.
   И няма какво да ги замени.
   Няма.


Няма коментари:

Публикуване на коментар