мила дъще

   Мила дъще,

  Знаеш ли какво осъзнах? Ти не си моя, но аз съм твоя.

  Как така ли? Много просто – никой никого не притежава, а и не бива!

  Да, част от мен даде твоето начало. И ние винаги ще имаме нещо общо.

  Ти растеше в мен, но само докато не стана готова да дишаш сама. Беше част от тялото ми само временно. Носех те и се грижех за теб, но не те притежавах. И така, както дойде моментът, в който да се отделиш от мен физически, ще дойде и този, в който ще поемеш сама по своя път.

  Ти и аз сме две отделни личности. Аз бях до теб, когато започна своя живот, но се надявам да ме няма, когато го завършиш. Ние с теб вървим една до друга и макар да ми се иска още дълго да е така, знам, че пътят ни не е общ.

   Вселената събира хората, за да си помагат. Тя ме направи твоя майка. Да се грижа за теб, докато станеш самостоятелна.  Да те науча на това, което знам и мога. Ти, в замяна на това, ми носиш радост всеки миг, дефиниращ щастието ми и ме учиш на безусловна любов.

  Частица от мен завинаги ще е част от теб. Частица от теб завинаги ще е част от мен.

  Ти не си моя, но аз съм твоя. И за мен това е чест!

   С обич, мама