Открито писмо до всички, които по една или друга причина смятат, че бебетата, заченати Ин витро са различни

Да! Различни са! Моето дете е различно! То е специално!

Тези, които са виждали дъщеря ми, знаят, че е специална! Тя е винаги усмихната. Тя е щастлива. Тя е лъчезарна. Тя е любознателна. Тя е енергична. Тя е здрава. Тя е красива. Тя обича да общува дори с непознати. Тя обича да се гушка. Да говори. Да се премята и да смуче палеца на десния си крак. А е все още само на 6 месеца.

И как няма да е щастлива? Тя е толкова обичана! Не само от мама и тати, но и от всички роднини и приятели, които дълги години я очакваха. Тя донесе неописуемо щастие и напълни сърцата ни с безусловна любов. Няма как да не е щастлива, няма как да не е специална. И нека това я прави различна. Нека!

Сигурна съм, че нямаше да я обичам по-малко, ако бях забременяла естествено. Но съм сигурна и в друго.

Годините, изпълнени с очакване, трудности, надежда, борба, сълзи и трепети ме промениха. Годините, през които разбрах колко ме поддържат близките и приятелите ми. Годините, през които срещнах нови приятели – сестри и братя по битка. Годините, в които разбрах, че има лекари, посветили живота си да помагат за постигането на чудо. Срещнах доктори, които ми показаха, че да отидеш на лекар не е нещо лошо, а напротив! Срещнах акушерки, които се държаха с мен като с приятел, на когото помагат, а не като с поредния пациент! (Благодаря на екипа на ЦРЗ „Надежда”!). Прекарах часове в четене на интересни книги, чакайки ред в една клиника, която прилича повече на дом, отколкото на болнично заведение. Наслаждавах се на своята бременност и цъфтях от щастие цели 9 месеца! Запознах се с хора, страдащи, но силни, изпълнени с надежда и желание да станат родители. Хора, които убедена съм, също като мен, дори за миг няма да забравят колко ценна е детската усмивка.

Сега, когато се обърна назад, си спомням за тези години като период, през който пътят ми се пресече с този на Хора с големи сърца, непримирими и борещи се за щастие – своето и това на другите. Време, в което срещнах съдби, които ме разплакаха, но и Сила и Вяра, че Животът е красив и има Надежда за Любов и Щастие. Време, в което израснах и станах по-силна. Всичко това със сигурност ме направи по-добър родител!

Не, не съжалявам, че ми се случи всичко това!

Не, не крия, че детето ми е заченато Ин витро!

Да, то е специално и различно!

То е съвършено!

Благодаря на всички, които са част от тази история!

От щастливата майка на София Димитрова